Денят, в който пастелите си тръгнаха

Автор на книгата е Дрю Дейуолт, а илюстратор - Оливър Джефърс, който я изписва на ръка с почерка на 4-годишен. Блестящата книга ще провокира въображението на децата и ще ги разсмее, а освен това те никога повече няма да гледат на пастелите – и на света около тях – по същия начин.

Когато отваря кутията си с пастели в училище, Дънкан открива единствено купчина писма, адресирани до него. Всички са написани от пастелите му, които се чувстват силно засегнати от отношението на момчето към тях.

Червеният е недоволен, защото Дънкан го кара да рисува здраво, дори и по празници.

Лилавият е толкова прецизен, че трудно може да преглътне излизане извън очертанията.
Бежовият е онеправдан, защото всички го наричат светлокафяв и никога не му се падат хубави неща за рисуване (освен ако не смятате, че печената пуйка е особено интересна).

На сивия му се налага да рисува ОГРОМНИ животни – сигурен признак за бързо професионално изтощение.

Белият… ама защо изобщо някой използва бял пастел върху бял лист?!?

Черният пастел страда, защото е използван единствено за очертаване на контури. Каква несправедливост, нали?

Зеленият всъщност е изключително доволен от Дънкан. Виж, съседите му, жълтият и оранжевият, побъркват всички със споровете си кой е истинският цвят на слънцето.

Синият и розовият също недоволстват – единият страда, че е твърде употребяван, а другият – че въобще не е използван.

Кремавият пък дори не смее да се покаже от кутията заради небрежността на Дънкан.

Размери: 25,4х25,4
Брой страници 40