Cat's Cradle или Игра с въженце за ръце

Играта с въженце за ръце е част от онези, които едни поколения помним като част от нашето детство и се опитваме да предадем на нашите деца. Тя е част от колекцията ретро игри на House of Marbles, създадена да запознае „компютърното поколение“ деца с простите удоволствия от детската площадка в миналото и да запази класическите игри за бъдещите поколения.
Игри като Cat's Cradle се играят по целия свят от хиляди, дори милиони години. Антрополозите започват да изучават игрите с връв между 1880 и 1900 г. Изглежда те са били познати на повечето местни жители на Източна Азия, Австралия, Африка, Арктика, Северна и Южна Америка и тихоокеанските острови. Вероятно е някои дори да са от каменната ера. Тъй като връв, конец или ластик не е имало в повечето от тези региони по това време, хората са използвали за игра сухожилия или кожа, канап, изработен от кора, влакна от дърво от хибискус и дори плетена човешка коса. Изглежда, че всяка култура има свои собствени имена за подобни игри с пръсти. Имената на фигурите казват много за тези култури - какво е било важно за тях, какви животни са имали, какви картини са виждали сред звездите през нощта и различни вярвания. На повечето места игрите с врър се играят с един или два чифта ръце, но е известно, че някъде са използвали пръстите на краката, коленете, лактите и устата си.
Cat’s cradle е една от най-старите игри в записаната човешка история и представлява игра с въженце или ластик с ръце.  Котешка люлка (в различните култури името на играта е различно) е за двама или повече играчи, които правят поредица от фигури, всяка от които променя фигурата, направена от предишния играч. Името на играта, конкретните фигури, техният ред и имената на фигурите варират. Играта започва с един играч, който прави едноименната фигура Cat's Cradle (котешка люлка). Следващият играч променя тази фигура, премахвайки конеца (въженцето) от ръцете на предишния играч с едно от няколко прости движения, за да създаде друга фигура, например Diamonds (диаманти). Повечето от основните фигури позволяват избор на две или повече следващи конфигурации. Играта приключва, когато играч направи грешка или създаде фигура, която не може да се превърне в нищо друго.
Различните култури имат различни имена на играта с ръце и често те са имената на различни фигури. Френската дума за ясли (хранилка за животни) е crèche, в Русия играта се нарича просто игра с въже (игра с верёвочкой), а моделът с диаманти се нарича килим. Играта с въже за пръсти може да произхожда и от Китай. Там се нарича kang sok (на английски: well rope). В някои региони на САЩ тази игра е известна и като Jack in the Pulpit. Тук се среща като „котешки нокти“, „сръчни пръсти“, игра на ластик с ръце, игра на ластик с пръстчета, игра с въженце за ръце и пр.
Според Kiddle encyclopedia има дори Международна асоциация (ISFA), която е основана през 1978 г. от Хироши Ногучи, японски математик, и Филип Ноубъл, англикански мисионер, разположена в Паупа, Нова Гвинея. В периода 1974 – 1976 год. има 2 записани рекорда в Книгата на рекордите на Гинес за 21 200 и 22 700 направени фигури в рамките на игра, продължила 21 часа.
Около играта се върти четвъртият роман на Кърт Вонегът „Котешка люлка“. Тя е символ, на който се основава и е озаглавен неговият роман. Героят на Кърт Вонегът прави проучване за книгата си и се среща с Нют Хьоникър, син на Феликс Хьоникър, който е един от бащите на атомната бомба и нобелов лауреат по физика. Нют разказва как баща му си играл на Cat's Cradle, когато е хвърлена първата атомна бомба.
„И така, известно време баща ни гледа връвчицата, вързана на примка. След това пръстите му започнаха да я опъват и оплитат. После той направи от примката онази фигура, която наричат «котешка люлка». Не знам от кого бе научил да прави тая фигура. От баща си може би. Баща му бил шивач, така че като момче татко сигурно много си е играл с конци и връвчици.
Тази „котешка люлка“ е единствената игра, ако изобщо може да се нарече игра, която баща ни някога бе подхващал. Той не се интересуваше от трикове, игри или правила, измислени от други. При бележките, които Анджела си водеше едно време, имаше изрезка от сп. Таймс. Някакъв журналист попитал баща ни с какви игри обича да запълва свободното си време, а баща ни отговорил: „Защо да си губя времето с измислени игри, когато има толкова много истински?““